Нашият екип наскоро участва в международната конференция „Circular Ports for Global Trade: Green Infrastructure and Smart Connectivity“, проведена на 14 март 2026 г. в Солун.
Събитието беше организирано от Българо-гръцката търговско-промишлена камара в партньорство с Българската търговско-промишлена палата и беше посветено на ролята на устойчивостта, инфраструктурните инвестиции и дигиталната свързаност за развитието на морската логистика и портовите екосистеми в региона, както е представено в официалното описание на конференцията.
От наша гледна точка събитието предостави ценна възможност да се проследи как представители на публичния сектор, пристанищни оператори и технологични компании разглеждат и адресират бъдещото развитие на логистичната инфраструктура в Югоизточна Европа.
Пристанищата като център на регионалната стратегия
Откриващите дискусии поставиха пристанищата в по-широкия геополитически и икономически контекст на региона.
Конференцията беше открита от европейския комисар по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Цицикостас, заедно с представители на гръцкото правителство, отговарящи за морските въпроси и инфраструктурата. Стратегическото значение на събитието и на регионалните транспортни коридори беше подчертано и от организаторите в официалното представяне на конференцията, публикувано от Българо-гръцката търговско-промишлена камара.
Една от повтарящите се теми беше нарастващото значение на транспортния коридор, свързващ Егейско и Черно море, който обединява пристанища като Солун, Кавала, Бургас и Варна.
Паралелно с това, по-широките инфраструктурни дискусии в региона все по-често свързват морската логистика с енергийната инфраструктура. В този контекст публикации на Българската телеграфна агенция акцентират върху значението на Вертикалния газов коридор като стратегически проект за засилване на енергийната свързаност и сигурността на доставките в Югоизточна Европа.
Диалог с регионалните пристанищни власти
Една от най-съществените части на конференцията беше възможността да се чуят директно позициите на представители на водещи пристанища в региона.
В панелите участваха ръководители и експерти от пристанища като:
- Солун
- Констанца
- Бургас
- Варна
- Кавала
- Александруполис
- Русе
- Одеса
Съгласно официалната програма на събитието, публикувана от Българската търговско-промишлена палата, тези сесии бяха фокусирани върху регионалната свързаност между Егейския и Черноморския регион, както и върху оперативната трансформация, която протича в съвременните пристанища.
Тези дискусии ясно показаха, че днес пристанищата функционират като част от много по-широка инфраструктурна и логистична екосистема в сравнение с миналото.
Три ключови теми, които се откроиха
В хода на дискусиите и презентациите се откроиха няколко повтарящи се теми.
Пристанищата се утвърждават като стратегическа инфраструктура
Пристанищата вече не се разглеждат единствено като транспортни възли. Те все по-често се възприемат като критична инфраструктура, която подпомага устойчивостта на търговията, енергийните коридори и икономическата стабилност на регионите.
Принципите на кръговата икономика навлизат в развитието на пристанищата
Друга ясно изразена тема беше интегрирането на устойчиви практики в планирането и развитието на пристанищната инфраструктура.
Сред обсъжданите инициативи бяха:
- енергийно ефективни пристанищни операции
- устойчива логистична инфраструктура
- оптимизация на ресурсите и внедряване на кръгови процеси
Тези насоки отразяват по-широките европейски политики, насочени към намаляване на екологичния отпечатък на морската логистика.
Дигитализацията се превръща в необходимост
Трета повтаряща се тема беше нарастващата сложност на пристанищните операции.
Съвременните пристанища координират дейности между корабни компании, митнически администрации, логистични оператори, инфраструктурни доставчици и регулаторни органи. Управлението на тази комплексност изисква все по-развити дигитални платформи.
Къде интелигентната автоматизация може да допринесе
От технологична гледна точка по време на дискусиите се открои едно ясно оперативно предизвикателство.
Пристанищата управляват големи обеми документация, оперативни актуализации и координация между множество организации.
Интелигентната автоматизация може да адресира съществена част от тези предизвикателства.
Големият обем транспортни документи и регулаторни записи създава значително ръчно натоварване, което решения за обработка на документи, базирани на изкуствен интелект, в комбинация с автоматизация, могат да извличат и насочват автоматично към оперативните системи.
- Координацията между корабни компании, митнически администрации и логистични оператори често изисква повтарящи се ръчни действия, които платформи за AI базирана enterprise автоматизация могат да управляват чрез структурирани дигитални работни процеси.
- Много пристанища функционират върху фрагментирани наследени системи, при които RPA (Robotic Process Automation) може да синхронизира оперативни данни и да изпълнява задачи между различни платформи, без необходимост от подмяна на съществуващата инфраструктура.
- Постоянната комуникация с логистични партньори и превозвачи създава оперативно натоварване, което автоматизирани съобщения и AI асистенти могат да поемат чрез предоставяне на информация и известия в реално време.
- Договорите с доставчици, логистичните споразумения и процесите по одобрение често забавят операциите, докато решения за управление на договори с квалифициран електронен подпис (QES) позволяват тези документи да бъдат създавани, подписвани и проследявани изцяло дигитално.
С нарастващата свързаност на портовите екосистеми подобни технологии ще играят все по-важна роля за повишаване на оперативната ефективност и координацията.
Значението на индустриалния диалог
Друг важен извод от конференцията беше разнообразието от гледни точки, представени в дискусиите.
Сред участниците бяха представители на:
- държавни институции
- пристанищни администрации
- логистични компании
- финансови институции
- технологични доставчици
Подобни събития създават среда, в която инфраструктурното планиране, политическите приоритети и технологичните решения могат да бъдат обсъждани в единен контекст.
В сектори с висока степен на взаимосвързаност като морската логистика този тип диалог е от съществено значение.
Поглед напред
Конференцията потвърди ясно очертана тенденция. Пристанищата навлизат в етап на трансформация, формиран от три основни фактора:
- устойчивост и кръгова инфраструктура
- регионална свързаност по търговски коридори
- дигитална трансформация на пристанищните операции
Технологиите няма да заменят физическата инфраструктура, но все по-съществено ще определят ефективността, с която тя функционира.
От наша гледна точка дискусиите в Солун потвърдиха, че бъдещата портова екосистема ще бъде едновременно по-устойчива и по-добре дигитално свързана.
Радваме се, че имахме възможност да участваме в тези разговори и да чуем директно мненията на лидерите, които оформят следващия етап от развитието на морската логистика в региона.
Ако вашата организация търси начини да оптимизира сложни оперативни процеси чрез интелигентна автоматизация и AI решения, нашият екип разполага с необходимия опит и техническа експертиза, за да съдейства.
Можете да се свържете с нас, за да обсъдим как бихме могли да подкрепим вашите инициативи за дигитална трансформация.
